17 nov 2007, 22:46

Втори шанс

  Poesía
971 0 5
Стръмни мисли, каменни съмнения -
неизбежен път обратно към подножието.
Планина на доживотни обвинения,
планина, която винаги е със начало.

Второто изкачване е втори шанс,
който никога морето не е давало -
давенето е живот в бавен каданс,
а изкачването - по-болезнено от падане.

Хемуските ветрове са твой спътник -
отливно вълните те напускат,
по- е лесно да загубиш пътя.
По- е трудно да натиснеш спусъка.

Стръмни мисли, каменни съмнения.
И разбиващи се приливни несигурности.
Планината е безкрайно затруднение -
изкачиш ли я, пребродил си морета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стаси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...