17.11.2007 г., 22:46

Втори шанс

972 0 5
Стръмни мисли, каменни съмнения -
неизбежен път обратно към подножието.
Планина на доживотни обвинения,
планина, която винаги е със начало.

Второто изкачване е втори шанс,
който никога морето не е давало -
давенето е живот в бавен каданс,
а изкачването - по-болезнено от падане.

Хемуските ветрове са твой спътник -
отливно вълните те напускат,
по- е лесно да загубиш пътя.
По- е трудно да натиснеш спусъка.

Стръмни мисли, каменни съмнения.
И разбиващи се приливни несигурности.
Планината е безкрайно затруднение -
изкачиш ли я, пребродил си морета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стаси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....