17.11.2007 г., 22:46

Втори шанс

965 0 5
Стръмни мисли, каменни съмнения -
неизбежен път обратно към подножието.
Планина на доживотни обвинения,
планина, която винаги е със начало.

Второто изкачване е втори шанс,
който никога морето не е давало -
давенето е живот в бавен каданс,
а изкачването - по-болезнено от падане.

Хемуските ветрове са твой спътник -
отливно вълните те напускат,
по- е лесно да загубиш пътя.
По- е трудно да натиснеш спусъка.

Стръмни мисли, каменни съмнения.
И разбиващи се приливни несигурности.
Планината е безкрайно затруднение -
изкачиш ли я, пребродил си морета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стаси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...