Nov 17, 2007, 10:46 PM

Втори шанс

  Poetry
973 0 5
Стръмни мисли, каменни съмнения -
неизбежен път обратно към подножието.
Планина на доживотни обвинения,
планина, която винаги е със начало.

Второто изкачване е втори шанс,
който никога морето не е давало -
давенето е живот в бавен каданс,
а изкачването - по-болезнено от падане.

Хемуските ветрове са твой спътник -
отливно вълните те напускат,
по- е лесно да загубиш пътя.
По- е трудно да натиснеш спусъка.

Стръмни мисли, каменни съмнения.
И разбиващи се приливни несигурности.
Планината е безкрайно затруднение -
изкачиш ли я, пребродил си морета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стаси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...