Маса. Тефтер. И чаша вода.

Нахвърляни някакви рими.

Спомен, смътен, за младостта.

За отминали отдавна години.

Бутилка празна. Пълен живот.

От Бога даден живот, наготово.

Господи! Позволи още един оборот,

да изживея живота отново.

Знам, Всевишни, не става така.

На земята веднъж се живее.

Веднъж ни даряваш със Любовта.

Едни я живеят. Друг я пилее.

И когато косите се покрият със сняг.

И бръчките стигнат до голото теме...

Когато наближим отсрещния бряг,

тогава се сещаме за любовта си към Тебе.