Jan 12, 2015, 10:53 PM

Втори шанс

  Poetry
590 0 0

Маса. Тефтер. И чаша вода.

Нахвърляни някакви рими.

Спомен, смътен, за младостта.

За отминали отдавна години.

 

Бутилка празна. Пълен живот.

От Бога даден живот, наготово.

Господи! Позволи още един оборот,

да изживея живота отново.

 

Знам, Всевишни, не става така.

На земята веднъж се живее.

Веднъж ни даряваш със Любовта.

Едни я живеят. Друг я пилее.

 

И когато косите се покрият със сняг.

И бръчките стигнат до голото теме...

Когато наближим отсрещния бряг,

тогава се сещаме за любовта си към Тебе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...