Jan 12, 2015, 10:53 PM

Втори шанс

  Poetry
585 0 0

Маса. Тефтер. И чаша вода.

Нахвърляни някакви рими.

Спомен, смътен, за младостта.

За отминали отдавна години.

 

Бутилка празна. Пълен живот.

От Бога даден живот, наготово.

Господи! Позволи още един оборот,

да изживея живота отново.

 

Знам, Всевишни, не става така.

На земята веднъж се живее.

Веднъж ни даряваш със Любовта.

Едни я живеят. Друг я пилее.

 

И когато косите се покрият със сняг.

И бръчките стигнат до голото теме...

Когато наближим отсрещния бряг,

тогава се сещаме за любовта си към Тебе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...