17 nov 2020, 22:40  

Втори шанс

  Poesía » Civil
504 1 2

В живота има винаги баланс...

Грешим понякога, но той в замяна                                                                         

изпраща ни възможност - втори шанс,

ако намерим смелост за промяна.                           

       

Как без втори шанс да разберем      

дали по правилна пътека сме поели?  

Любима книга пак да прочетем,

да полетим над допустимите предели?

      

Втори шанс за любовта е нужен!

За изпитание на истинско приятелство.

За разкаяние на блуден син,

дори за прошка на…предателство!

 

Втори шанс за мигове пропуснати.

Често ли си казвахме“Обичам те!“?

Прегръдките в ръцете ти заключени

не шепнеха ли тихо: „Имам те“?

  

А ако  пътеката към себе си изгубя,

и искам  да започна отначало,

пашкулът ще превърна в пеперуда,

ще се преродя, макар позакъсняла.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Щураче, права сте. Да поправим нещата, но по нов, осъзнат начин... за да има смисъл. Благодаря за коментара!
  • Не втори, в живота всеки миг е шанс Не е проблема, шансът да ни се повтори, а ние да боксуваме в захлас

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....