В живота има винаги баланс...
Грешим понякога, но той в замяна
изпраща ни възможност - втори шанс,
ако намерим смелост за промяна.
Как без втори шанс да разберем
дали по правилна пътека сме поели?
Любима книга пак да прочетем,
да полетим над допустимите предели?
Втори шанс за любовта е нужен!
За изпитание на истинско приятелство.
За разкаяние на блуден син,
дори за прошка на…предателство!
Втори шанс за мигове пропуснати.
Често ли си казвахме“Обичам те!“?
Прегръдките в ръцете ти заключени
не шепнеха ли тихо: „Имам те“?
А ако пътеката към себе си изгубя,
и искам да започна отначало,
пашкулът ще превърна в пеперуда,
ще се преродя, макар позакъсняла.
© Даниела Виткова Все права защищены