3 jun 2010, 14:14

Втори юни

  Poesía » Civil
704 0 1

Сирените стенат в душите ни.

А душите ни вият.

Някой пак удушва мечтите ни.

От съвестта си се крием.

 

Гордите Ботеви четници.

Светият Дякон Левски.

На Самуил войните-клетници.

Във Батак - главите детски.

 

Майко Българийо, виж ги сега -

от пръстта се възправят.

"РОДИНО! - мълвят - Изправи снага!

С теб сме, не те забравяме!"

 

Едноминутно мълчание. Спрели

чуваме думи-клетви.

От сиренния вой онемели,

мечтаем бъдеще светло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...