Втори юни

Минута мълчание. Времето спира.
От упор ни гледа. И отговор чака.
Балканът легенди във шепите сбира,
а кобният изстрел потъва във мрака.

Препускат неказани толкова думи.
И обич огромна, Родино, към тебе.
Прегърнали свойте идеи " безумни",
избират чедата ти страшния жребий.

Мълчи съвестта ни. И гузно се крие.
Сирената плаче протяжно. И спира.
Не може тъй лесно куршум да убие
на Ботев словата. Не ! " Той не умира!"