Минута мълчание. Времето спира.
От упор ни гледа. И отговор чака.
Балканът легенди във шепите сбира,
а кобният изстрел потъва във мрака.
Препускат неказани толкова думи.
И обич огромна, Родино, към тебе.
Прегърнали свойте идеи " безумни",
избират чедата ти страшния жребий.
Мълчи съвестта ни. И гузно се крие.
Сирената плаче протяжно. И спира.
Не може тъй лесно куршум да убие
на Ботев словата. Не ! " Той не умира!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
