21 oct 2007, 18:32

Вулканично...

  Poesía
955 0 34
Затихнал кратер на вулкан съм.
От мен очаквай всичко да се случи!
Не ме познаваш още и е рано, но...
надяваш се Амур да те улучи.


Може би ще се опиташ да се скриеш
от мойта страст сред сухите треви,
които огънят горещ изпепелил е...
но и с надежда да съм в твоите мечти.


От недрата жежки страсти бликат.
Наситен от емоции е въздухът край тебе.
Огньове страшни ще те покорят, когато
осъзнаеш силата на нежното ми любене.


За това пленявай ме, докато можеш.
И в устрем щом изригне пепелта,
дори и предпазлив да си, не ще успееш
сърцето и очи да скриеш от жарта.


Опитомена ще съм винаги от теб
подобно дивото, което всекиго зове,
но си остава все така подвластно
на Любовта и сладките и плодове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, че не те изчетох на екс ! Така се наслаждавам бавно, бавно ... на глътки. Страхотна си, пълниш ми дущата ! Целувки !!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Обичам ви!!!
    А на тебе, Рико, благодаря за предложението!
    Толкова е изкушаващо, че няма как да не се съглася!
    /свържи се с мен, моля, защото не успявам през пощата тук/
  • Вулканични стихове! Ако искаш мога да публикувам още някои снимки Етна и Везувий! Но те са несравними, може да се каже бледнеят пред твоите стихове! Поздравления !
  • късно,но го прочетох!
    красиво е!
  • Опитомена ще съм винаги от теб
    подобно дивото, което всекиго зове,
    но си остава все така подвластно
    на Любовта и сладките и плодове

    Много ми хареса! Романтична, но Изпепеляваща, Душа!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...