22 may 2025, 19:08  

Вулканът

468 4 13

Лордът Живот е за толкова хорица скръндза.

Дава им – колко? –  по шепичка празни мечти.

Стегнал е подигравателно черния възел,

гърчи се въздухът, в опита да отлети.

 

Някой отваря житейската бонбониера

и е призван да избира по блясък и вкус.

Лъскава, смачкана книжчица който намери,

смята това за щастлива поличба. Но трус

 

с девет по скалата на преживяния ужас,

хвърля го в лапите на придошла нищета.

Само Животът доволен е, пурата пуши,

а блюдолизците пак се въртят на пета.

 

Тези, които ни живи са, нито умрели

и запокитен е в тъмното техния път,

стигнаха смешните мравчени къси предели.

Своя спасителка виждат във близката смърт.

 

Наполовина човеците не протестират

и се препъват във своя чудовищен хал.

Тази безпомощност в кратера лава събира,

не е заспал, а заврял е вулкан побеснял.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петя, благодарна съм ти, че заставаш в защита на това стихотворение!❤️ То наистина е с отворен финал и всеки читател може сам да си го продължи. Но и всеки знае какво се случва, когато вулканът е заврял - изригва с неподражаема мощ.🥰

    Ани, не мисля да правя продължение на стихотворението. Ако искаш, ти го направи като предизвикано от мое произведение вдъхновение. Ще ми бъде интересно.🥰
  • Петя, мнението ми не беше забележка, а само мое усещане. Мария е права, творбата и си има финал, на мен просто ми се искаше продължение. Занапред би било чудесно, ако си коментираш предимно творбите, а не коментарите на коментиращите, защото рискуваш да изпаднеш отново в конфуз, защото не си разбрала.
  • Пепи, радвам се, че коментира! Благодаря ти!❤️
  • А колко сила е нужна вулкана да удържи,
    и в лава Помпей да не разтопи човешките души...
    Поздравления!
  • И после? Какво следва после? Извинявай-ако съм натрапчива, може и да не ми отговаряш.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...