Вулканът
Лордът Живот е за толкова хорица скръндза.
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера
и е призван да избира по блясък и вкус.
Лъскава, смачкана книжчица който намери,
смята това за щастлива поличба. Но трус
с девет по скалата на преживяния ужас,
хвърля го в лапите на придошла нищета.
Само Животът доволен е, пурата пуши,
а блюдолизците пак се въртят на пета.
Тези, които ни живи са, нито умрели
и запокитен е в тъмното техния път,
стигнаха смешните мравчени къси предели.
Своя спасителка виждат във близката смърт.
Наполовина човеците не протестират
и се препъват във своя чудовищен хал.
Тази безпомощност в кратера лава събира,
не е заспал, а заврял е вулкан побеснял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
