Вяра

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.

Още ли е твоята упора,
в тежките моменти усланяш ли ѝ се?
Или просто си безкрила птица,
спряла се на свойта стара жица.

Вярваш ли, че бъдещето ти е светло
и ще дойде пролетта.
Или в свойта зима си се спряла,
обричайки себе си на студа.

Не е късно, крилата си да подновиш,
с надежди и мечти, да ги закрепиш.
Нагоре време е да полетиш
и вятъра  да те прегърне. 

Жив почувствай се веднъж,
себе си не подценявай,
защото ти си слънчев лъч
на своя мрачен ден.