28.04.2020 г., 17:34

Вяра

676 0 0

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.

 

Още ли е твоята упора,
в тежките моменти усланяш ли ѝ се?
Или просто си безкрила птица,
спряла се на свойта стара жица.

 

Вярваш ли, че бъдещето ти е светло
и ще дойде пролетта.
Или в свойта зима си се спряла,
обричайки себе си на студа.

 

Не е късно, крилата си да подновиш,
с надежди и мечти, да ги закрепиш.
Нагоре време е да полетиш
и вятъра  да те прегърне. 

 

Жив почувствай се веднъж,
себе си не подценявай,
защото ти си слънчев лъч
на своя мрачен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...