Вяра
Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.
Още ли е твоята упора,
в тежките моменти усланяш ли ѝ се?
Или просто си безкрила птица,
спряла се на свойта стара жица.
Вярваш ли, че бъдещето ти е светло
и ще дойде пролетта.
Или в свойта зима си се спряла,
обричайки себе си на студа.
Не е късно, крилата си да подновиш,
с надежди и мечти, да ги закрепиш.
Нагоре време е да полетиш
и вятъра да те прегърне.
Жив почувствай се веднъж,
себе си не подценявай,
защото ти си слънчев лъч
на своя мрачен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еленка Гишина Всички права запазени