28.04.2020 г., 17:34

Вяра

672 0 0

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.

 

Още ли е твоята упора,
в тежките моменти усланяш ли ѝ се?
Или просто си безкрила птица,
спряла се на свойта стара жица.

 

Вярваш ли, че бъдещето ти е светло
и ще дойде пролетта.
Или в свойта зима си се спряла,
обричайки себе си на студа.

 

Не е късно, крилата си да подновиш,
с надежди и мечти, да ги закрепиш.
Нагоре време е да полетиш
и вятъра  да те прегърне. 

 

Жив почувствай се веднъж,
себе си не подценявай,
защото ти си слънчев лъч
на своя мрачен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...