Apr 28, 2020, 5:34 PM

Вяра

  Poetry
671 0 0

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.

 

Още ли е твоята упора,
в тежките моменти усланяш ли ѝ се?
Или просто си безкрила птица,
спряла се на свойта стара жица.

 

Вярваш ли, че бъдещето ти е светло
и ще дойде пролетта.
Или в свойта зима си се спряла,
обричайки себе си на студа.

 

Не е късно, крилата си да подновиш,
с надежди и мечти, да ги закрепиш.
Нагоре време е да полетиш
и вятъра  да те прегърне. 

 

Жив почувствай се веднъж,
себе си не подценявай,
защото ти си слънчев лъч
на своя мрачен ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...