шанара (Диляна Неделчева)
222 126
28 oct 2007, 9:55

Вяра 

  Poesía » Filosófica
590 0 3

Вяра


Това е онази сила, която ти шепне в нощта:
“Не се страхувай, дете, зората ще дойде
и мракът завинаги ще напусне душата ти.”
Това е онова чувства, дълбоко вътре в теб,
което ти показва ярката светлина,
когато ти се струва, че си загубен в тъмнината.
Често има мигове, когато ти се струва,
че си сам на света, че нищо няма да се подреди
и копнееш просто за приятелска ръка,
а се оказва, че си напълно сам в света.
Падаш на земята и се молиш за помощ,
викаш онази тайнствена сила отвътре,
смелост да ти даде, за да продължиш.
Ти си Пандора, разтворила ковчега,
наречен от хората "твоя душа"
И пусна всичко навън в сметта, но...
Накрая остана едно малко чувство –
Надеждата, блестяща като скъп камък!
И ти вярваш, че утре ще е по-добър ден.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??