28 окт. 2007 г., 09:55

Вяра

835 0 3

Вяра


Това е онази сила, която ти шепне в нощта:
“Не се страхувай, дете, зората ще дойде
и мракът завинаги ще напусне душата ти.”
Това е онова чувства, дълбоко вътре в теб,
което ти показва ярката светлина,
когато ти се струва, че си загубен в тъмнината.
Често има мигове, когато ти се струва,
че си сам на света, че нищо няма да се подреди
и копнееш просто за приятелска ръка,
а се оказва, че си напълно сам в света.
Падаш на земята и се молиш за помощ,
викаш онази тайнствена сила отвътре,
смелост да ти даде, за да продължиш.
Ти си Пандора, разтворила ковчега,
наречен от хората "твоя душа"
И пусна всичко навън в сметта, но...
Накрая остана едно малко чувство –
Надеждата, блестяща като скъп камък!
И ти вярваш, че утре ще е по-добър ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...