Вяра
ВЯРА
Колко е хубаво лятото знойно,
как пречиства душата ми лятната нощ!
Сред милиони звезди и едно пълнолуние
се разделям завинаги с навика лош.
И зачерквам всички минали дати,
слушайки само свойто сърце.
Плесента се отронва от моите длани
и отровата бяга от мойте ръце.
Някакъв пътник при мене се спира
и предлага богатство да ми даде.
Не човек! Дявол в образ човешки
иска моите мисли да спре.
Но по рамото някой ме бута внезапно
и ми шепне в ухото верния път.
Вяра ми носи ангелът верен.
Вяра, с която ще тръгна на път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
