oki76 (Иван Иванов)
102 2
Mar 14, 2008, 6:51 AM

Вяра 

  Poetry » Other
538 0 4
 

ВЯРА

 

Колко е хубаво лятото знойно,

как пречиства душата ми лятната нощ!

Сред милиони звезди и едно пълнолуние

се разделям завинаги с навика лош.

 

И зачерквам всички минали дати,

слушайки само свойто сърце.

Плесента се отронва от моите длани

и отровата бяга от мойте ръце.

 

Някакъв пътник при мене се спира

и предлага богатство да ми даде.

Не човек! Дявол в образ човешки

иска моите мисли да спре.

 

Но по рамото някой ме бута внезапно

и ми шепне в ухото верния път.

Вяра ми носи ангелът верен.

Вяра, с която ще тръгна на път.

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??