16 nov 2011, 11:58

Вяра

  Poesía » Otra
930 0 0

Нямам!

Вяра никому!

Няма вече слабост и наивност!

Зная! Лошо е човек да се зарича!

Зная! Може да греша!

Но в тежко време си личи!

Кой човек е!

Писна ми да получавам аз в замяна

приказки празни и залъгавки!

Не мога с глупости вечно да се занимавам!

Не мога с вас цял живот

да се разправям!

Писнало ми е! И вече зная!

Сам!

Сам ще боря аз живота!

Вяра никому!

Писнало ми е!

Къде отидоха

уважението, сериозността и чистотата?

Обърнахме ги в лицемерие, глупост и подлост!

Нямам вяра никому!

И простете Вие! Моля?!?

Добрите хора! Че така затворен съм към Вас.

Но бедно чадо съм на обществото,

а то отне ми онова безценното...

доброто!

Сам!

Вяра никому!

Сам ще боря аз живота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...