1 jun 2010, 12:11

Вяра

  Poesía » Otra
869 0 1

Потърсих утеха в скрития страх, обвил душата ми.

Потърсих теб в росата сутрешна.

Намерих там едно дете - рисува със косите си.

Намерих теб - живота без тъга.

 

Представих си света,

облян във твойта доброта.

 

Построих затвор за надеждата - да не бяга.

Построих си кула от пясък.

Съборих ли, питам се, стените на ада?

Разруших ли всичко - камък по камък?

 

Без мечти, в калта останал,

през сълзи виждам финала - отпадам.

 

Знаеш ли, приятелю, колко трудно е

да нямаш нищо, а светът да е твой?

Знаеш ли ти колко мъчно е,

когато всяко начало е край?

 

А, когато морето в скалите разбива се,

покрай тебе аз ще мина:

"Имаш ли вяра?"

"Разбира се!"

"Тогава скачай, твар долна..."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аспарух Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...