Потърсих утеха в скрития страх, обвил душата ми.
Потърсих теб в росата сутрешна.
Намерих там едно дете - рисува със косите си.
Намерих теб - живота без тъга.
Представих си света,
облян във твойта доброта.
Построих затвор за надеждата - да не бяга.
Построих си кула от пясък.
Съборих ли, питам се, стените на ада?
Разруших ли всичко - камък по камък?
Без мечти, в калта останал,
през сълзи виждам финала - отпадам. ...