Вярата
397
0
4
Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони.
С черен пушек пуши белият тамян.
Модни са и тука кухите закони...
Дяволът обаче хитро е засмян.
Че омраза зрее- всичко се пропуква.
Силен ни е вече дяволът навън.
Всеки негодува- на дърво почуква...
Като няма църква, кръстим се насън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
