Вярата
396
0
4
Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони.
С черен пушек пуши белият тамян.
Модни са и тука кухите закони...
Дяволът обаче хитро е засмян.
Че омраза зрее- всичко се пропуква.
Силен ни е вече дяволът навън.
Всеки негодува- на дърво почуква...
Като няма църква, кръстим се насън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
