7 nov 2013, 23:33

Вярата ми лепне от тъга

  Poesía » Otra
692 0 8

Някъде дълбоко се стаява 

мъничко неверие у мен...

Без да се усетя ме предава

в най-неподходящия момент!

И когато искам да говоря,

да разкажа колко съм добра,

идва като буря и оставя

необоснована мисълта -

думите звучат като на сватба

без венчавка. Липсва благослов!

Всичко си остава непонятно,

не напомня истинска любов...

Иска ми се да раздам надежда,

а след мене - само тишина!

Неразбрана в себе си се вглеждам - 

вярата ми лепне от тъга...

 

Господи,

от цялата Ти нежност

как 

поне троха да пресъздам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова красиво пишеш, Руми, че...
    Ех...
    Благодаря ти за Поезията!
  • Благодаря! Надявам се, че е така.
  • Руми , четейки произведенията ти виждам ,че имаш жива вяра .Жадуваш спасение .Стой здраво и непоколебимо! Бог няма да те предаде!Хубаво е ,че те има.
  • Господи,
    от цялата Ти нежност
    как
    поне троха да пресъздам?!И аз това се питам......Харесах.
  • Хубаво!Учудва ме леко обаче желанието ти за коментари.Но явно така чувстваш нещата.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....