7 нояб. 2013 г., 23:33

Вярата ми лепне от тъга

697 0 8

Някъде дълбоко се стаява 

мъничко неверие у мен...

Без да се усетя ме предава

в най-неподходящия момент!

И когато искам да говоря,

да разкажа колко съм добра,

идва като буря и оставя

необоснована мисълта -

думите звучат като на сватба

без венчавка. Липсва благослов!

Всичко си остава непонятно,

не напомня истинска любов...

Иска ми се да раздам надежда,

а след мене - само тишина!

Неразбрана в себе си се вглеждам - 

вярата ми лепне от тъга...

 

Господи,

от цялата Ти нежност

как 

поне троха да пресъздам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красиво пишеш, Руми, че...
    Ех...
    Благодаря ти за Поезията!
  • Благодаря! Надявам се, че е така.
  • Руми , четейки произведенията ти виждам ,че имаш жива вяра .Жадуваш спасение .Стой здраво и непоколебимо! Бог няма да те предаде!Хубаво е ,че те има.
  • Господи,
    от цялата Ти нежност
    как
    поне троха да пресъздам?!И аз това се питам......Харесах.
  • Хубаво!Учудва ме леко обаче желанието ти за коментари.Но явно така чувстваш нещата.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....