7 нояб. 2013 г., 23:33

Вярата ми лепне от тъга 

  Поэзия » Другая
518 0 8

Някъде дълбоко се стаява 

мъничко неверие у мен...

Без да се усетя ме предава

в най-неподходящия момент!

И когато искам да говоря,

да разкажа колко съм добра,

идва като буря и оставя

необоснована мисълта -

думите звучат като на сватба

без венчавка. Липсва благослов!

Всичко си остава непонятно,

не напомня истинска любов...

Иска ми се да раздам надежда,

а след мене - само тишина!

Неразбрана в себе си се вглеждам - 

вярата ми лепне от тъга...

 

Господи,

от цялата Ти нежност

как 

поне троха да пресъздам?!

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова красиво пишеш, Руми, че...
    Ех...
    Благодаря ти за Поезията!
  • Благодаря! Надявам се, че е така.
  • Руми , четейки произведенията ти виждам ,че имаш жива вяра .Жадуваш спасение .Стой здраво и непоколебимо! Бог няма да те предаде!Хубаво е ,че те има.
  • Господи,
    от цялата Ти нежност
    как
    поне троха да пресъздам?!И аз това се питам......Харесах.
  • Хубаво!Учудва ме леко обаче желанието ти за коментари.Но явно така чувстваш нещата.
  • Благодаря за коментара. Вече си мислех, че никой няма да се осмели да коментира.
  • Познато , безтегловно състояние !Харесах!
  • Не отминавайте мълчешком... Моля ви!
Предложения
: ??:??