palenka (П Антонова)
505 18444
21 nov 2020, 16:18

Вярата в Теб 

  Poesía » Canción de autor
506 11 20

 

Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.

Когато се изгубя сред тълпата
и търся пътеводната звезда,
отново се потапям в тишината –
сърцето ме повежда към брега.

Когато ми убягва добротата
и всичко гледам с черни очила,
спасителният пояс ми подхвърля

не кой да е, а любовта!

 

Когато нищо друго нямам

ни брод, ни път, нито звезда,

остава вярата, че Теб те имам,

и с Теб ще минем през света!

 


 

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Кате!
  • И аз се чувствам като теб, Пепи. Много хубаво си го казала в стих.
  • Благодаря, Ирина и Иване!
  • Добри опорни точки си имаш. Стойностни и труднорушими🌺
  • Браво, Пепи! Поздравления!
  • Благодаря ви Деа, Дочке, Скитнице! Зарадвахте ме!
  • Така е... колко му трябва на човек... само да се огледа и ще види, че си има всичко!
    Много хубав стих, с истини и очарование!
  • Добре се е получило. Хем не се губят думички по пътя, хем упражнение за паметта. Браво!
  • Супер е, Пепи!
  • Има го и това 😊
    В такива моменти, едва и пътя виждам 😊
    Приятно ми бе да прочета споделеното и диалога ми с теб. Тази, същата история, разказана на човек, който живее само с реала, ще предизвика само повдигане на вежди, а зад гърба, може би и характерното въртене на ръката...
    Затова, като прочетох, ми стана много топло и приятно, защото, както аз те разбирам, така и ти мен.
    Хубава вечер ти пожелавам, Пепи, и ти пращам усмивката си на шантавелник 😋
  • 😅 Добре, че не срещнах някой комшия докато се прибирах!
  • Куп стихове имам написани така, Пепи, истинско приключение си е 😊
    Повтаряш си до откат куплета, и гледаш да не се разсееш, че избяга ли само за миг, няма стигане 😊
    Радвам се, че сподели.
  • Светличке, честит и на теб, и на всички ни, благодаря ти от ❤️ за пожеланията!

    Благодаря на всички ви!
    Сега ще споделя как се "роди" стихотворението: връщам се днес в студа от пазара с чанти, вървя си, и нали си имам бръмбари в главата, и си бръмчат, и един куплет за минута ми се подреди. Ами сега?! Да спра и да го запиша в тел-а ли, обаче хич не ми се спираше в студа. Щото иначе ръцете нали торби носят. Та докато се прибера, не знам колко пъти си го повтарях. Влизам и сядам да го запиша, и като го почнах, та... стана цяло стихотворение.
    След това гледам, ама то животът бил много прост: какво му трябва на човека - душа, за да вижда, сърце, за да чувства, любов, за да обича, и вяра, за да живее!
    И аз като Светулка ви поздравявам с празника и ви желая вярата в сърцата да ви води!
  • Поздравления, Пепи!
  • Разкош, Пепи!
    Аплодисменти!
  • "нито пък звезда!"
    Поздравления, Паленка!
  • Ех, че хубаво!...Съгласна съм с Георги!
  • Разкош!
  • Това ти е една от върховните творби, лично за мен!
    Насладих се, аплодирам и искам още...
    Поздравявам те.
  • Пази си този оазис, Пепи!🌺🌺🌺
    Честит празник на теб и всички със силна вяра в сърцата!
Propuestas
: ??:??