21.11.2020 г., 16:18 ч.
Вярата в Теб
Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.
Когато се изгубя сред тълпата
и търся пътеводната звезда,
отново се потапям в тишината –
сърцето ме повежда към брега.
Когато ми убягва добротата
и всичко гледам с черни очила,
спасителният пояс ми подхвърля
не кой да е, а любовта!
Когато нищо друго нямам
ни брод, ни път, нито звезда,
остава вярата, че Теб те имам,
и с Теб ще минем през света!
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Кате!
-
И аз се чувствам като теб, Пепи. Много хубаво си го казала в стих.
-
Благодаря, Ирина и Иване!
-
Добри опорни точки си имаш. Стойностни и труднорушими🌺
-
Браво, Пепи! Поздравления!
-
Благодаря ви Деа, Дочке, Скитнице! Зарадвахте ме!
-
Така е... колко му трябва на човек... само да се огледа и ще види, че си има всичко!
Много хубав стих, с истини и очарование! -
Добре се е получило. Хем не се губят думички по пътя, хем упражнение за паметта. Браво!
-
Супер е, Пепи!
-
Има го и това 😊
В такива моменти, едва и пътя виждам 😊
Приятно ми бе да прочета споделеното и диалога ми с теб. Тази, същата история, разказана на човек, който живее само с реала, ще предизвика само повдигане на вежди, а зад гърба, може би и характерното въртене на ръката...
Затова, като прочетох, ми стана много топло и приятно, защото, както аз те разбирам, така и ти мен.
Хубава вечер ти пожелавам, Пепи, и ти пращам усмивката си на шантавелник 😋 -
😅 Добре, че не срещнах някой комшия докато се прибирах!
-
Куп стихове имам написани така, Пепи, истинско приключение си е 😊
Повтаряш си до откат куплета, и гледаш да не се разсееш, че избяга ли само за миг, няма стигане 😊
Радвам се, че сподели. -
Светличке, честит и на теб, и на всички ни, благодаря ти от ❤️ за пожеланията!
Благодаря на всички ви!
Сега ще споделя как се "роди" стихотворението: връщам се днес в студа от пазара с чанти, вървя си, и нали си имам бръмбари в главата, и си бръмчат, и един куплет за минута ми се подреди. Ами сега?! Да спра и да го запиша в тел-а ли, обаче хич не ми се спираше в студа. Щото иначе ръцете нали торби носят. Та докато се прибера, не знам колко пъти си го повтарях. Влизам и сядам да го запиша, и като го почнах, та... стана цяло стихотворение.
След това гледам, ама то животът бил много прост: какво му трябва на човека - душа, за да вижда, сърце, за да чувства, любов, за да обича, и вяра, за да живее!
И аз като Светулка ви поздравявам с празника и ви желая вярата в сърцата да ви води! -
Поздравления, Пепи!
-
Разкош, Пепи!
Аплодисменти! -
"нито пък звезда!"
Поздравления, Паленка! -
Ех, че хубаво!...Съгласна съм с Георги!
-
Разкош!
-
Това ти е една от върховните творби, лично за мен!
Насладих се, аплодирам и искам още...
Поздравявам те. -
Пази си този оазис, Пепи!🌺🌺🌺
Честит празник на теб и всички със силна вяра в сърцата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
