Вярата в Теб
Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.
Когато се изгубя сред тълпата
и търся пътеводната звезда,
отново се потапям в тишината –
сърцето ме повежда към брега.
Когато ми убягва добротата
и всичко гледам с черни очила,
спасителният пояс ми подхвърля
не кой да е, а любовта!
Когато нищо друго нямам
ни брод, ни път, нито звезда,
остава вярата, че Теб те имам,
и с Теб ще минем през света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
