Мораниел (Добрин)
13 22
25 dic 2008, 9:52

Вярната врата 

  Poesía » Otra
798 0 4
Вратата вярна за мен отваря се, когато ми не трябва.
Врата от чуждо въображение махагоново оцветена,
отзивчиво застанала на любимото си място,
точно пред туй, що някои наричат стая, а други - душа.

Вратата вярна е като вярната жена...
или поне ти се иска да вярваш, че е така.
И винаги чувствата и да клонят според тебе,
дръпнеш - идва, бутнеш - бяга.

И винаги, също като покера,
поставя те пред избор - влизаш или не?
Вярно. По-грозна е от чуждите. Но...
... не винаги те интересува на къде води.

И тя, като сърцето чуждо, нуждае се от ключ.
И тя, като теб, не обича да я блъскат.
С много разновидности и едно предназначение,
след нея да започне твоето забавление... или мъчение...

Врата, излишно остаряла, виси на прага на моя свят
и само ти и сърцето твое знаете как през нея се минава
без да се задейства алармата на болката и
кучето, пазач на душата ми, да те подгони - теб и мечтата ми...


"Грешиш, когато си мислиш, че отваряш вярната врата. Успяваш, когато си мислиш, че вратата, която ти трябва е точно тази, която не би си помислил да отвориш."

                                                                    Мораниел

© Добрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??