Живяла нявга, много отдавна,

в замък сред гъсти гори,

девойка чаровна, красива и нежна

с чудни блестящи очи.

Срещнала принца от своите сънища,

с къдрави руси коси,

който кръстосвал баири и друмища

и помагал на всички в беди.

Сърцето моминско от любов затрептяло,

подала му свойта нежна ръка,

зарекла се винаги тя да го чака,

да бъде вярна дори и в смъртта.

Минали много дни и години,

минали много знойни лета,

плакала, чакала той да се върне,

в светулка малка се превърнала тя.

Чула, че той е загинал далече,

водил битки храбро с врага,

решила, че няма да чака повече,

своя любим ще намери сега.

И отлетяла тя гроба му да намери,

търсила много нощи и дни,

светулчица малка останала тя 

и тази светулка била верността.