6.10.2011 г., 14:02

Вярност

987 0 0

Живяла нявга, много отдавна,

в замък сред гъсти гори,

девойка чаровна, красива и нежна

с чудни блестящи очи.

 

Срещнала принца от своите сънища,

с къдрави руси коси,

който кръстосвал баири и друмища

и помагал на всички в беди.

 

Сърцето моминско от любов затрептяло,

подала му свойта нежна ръка,

зарекла се винаги тя да го чака,

да бъде вярна дори и в смъртта.

 

Минали много дни и години,

минали много знойни лета,

плакала, чакала той да се върне,

в светулка малка се превърнала тя.

 

Чула, че той е загинал далече,

водил битки храбро с врага,

решила, че няма да чака повече,

своя любим ще намери сега.

 

И отлетяла тя гроба му да намери,

търсила много нощи и дни,

светулчица малка останала тя 

и тази светулка била верността.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...