Oct 6, 2011, 2:02 PM

Вярност

  Poetry » Love
985 0 0

Живяла нявга, много отдавна,

в замък сред гъсти гори,

девойка чаровна, красива и нежна

с чудни блестящи очи.

 

Срещнала принца от своите сънища,

с къдрави руси коси,

който кръстосвал баири и друмища

и помагал на всички в беди.

 

Сърцето моминско от любов затрептяло,

подала му свойта нежна ръка,

зарекла се винаги тя да го чака,

да бъде вярна дори и в смъртта.

 

Минали много дни и години,

минали много знойни лета,

плакала, чакала той да се върне,

в светулка малка се превърнала тя.

 

Чула, че той е загинал далече,

водил битки храбро с врага,

решила, че няма да чака повече,

своя любим ще намери сега.

 

И отлетяла тя гроба му да намери,

търсила много нощи и дни,

светулчица малка останала тя 

и тази светулка била верността.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...