Вярвах...

Poesía

1.1K 0 11

Боже! Нима и тъгата забравих!?

Дето ме топлеше в мъртвите дни.

Май и ръцете си в кал овъргалях,

вместо със тях да докосвам води.

Вярата! Вярвах, че има пътека.

Търсех по нея от тебе следи.

Вярвах, че имам Съдба - за утеха...

Само че с тебе не сме май сами.

Глутница! Глутница пуснахме в храма,

давахме вино и хляб - да яде.

Вярвахме в хора, които накрая

кротко отлитаха с наш'те криле.

Нямам надежда, че пак ще останем

в храма на тихата, стара любов.

Толкова хора окрадоха храма...

Толкова много ме пазят от теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valia1771 (Ивон)

Харесах!

2014-12-04T21:44:52+02:00
silvina84 (Силвия Йорданова)

Страхотен!

2014-12-04T14:51:17+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Една перушинка винаги ще имаш от мен, за новите, пък били те и безкрили полети
Тук препрепрочитах.
:*

2014-12-04T14:25:10+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах и го оценявам, Валдемар!
Изплакано стихо!Поздравление от мен и хубав ден!

2014-12-04T13:53:11+02:00
poem_lady (Фери)

Стихотворението ти е живо и оригинално, но ми се иска да помислиш върху това: Вярата е да бъдеш добронамерен без да очакваш същото в замяна, да даваш без да получаваш и да обичаш понякога без да си обичан. От това вярата и любовта не трябва да отслабват, а напротив- да се каляват! И изпълнена с надежда ти казвам, че един ден ще ти се въздаде за тях- може би още в този живот. Търпение и упование, приятелю! Поздравявам те за прекрасното произведение!

2014-12-04T13:15:45+02:00