Valdemaro (Валдемар)
66 181
3 dic 2014, 12:50

Вярвах... 

  Poesía
833 0 11

Боже! Нима и тъгата забравих!?

Дето ме топлеше в мъртвите дни.

Май и ръцете си в кал овъргалях,

вместо със тях да докосвам води.

Вярата! Вярвах, че има пътека.

Търсех по нея от тебе следи.

Вярвах, че имам Съдба - за утеха...

Само че с тебе не сме май сами.

Глутница! Глутница пуснахме в храма,

давахме вино и хляб - да яде.

Вярвахме в хора, които накрая

кротко отлитаха с наш'те криле.

 

Нямам надежда, че пак ще останем

в храма на тихата, стара любов.

Толкова хора окрадоха храма...

Толкова много ме пазят от теб.

 

 

 

 
 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
  • Страхотен!
  • Една перушинка винаги ще имаш от мен, за новите, пък били те и безкрили полети
    Тук препрепрочитах.
    :*
  • Харесах и го оценявам, Валдемар!
    Изплакано стихо!Поздравление от мен и хубав ден!
  • Стихотворението ти е живо и оригинално, но ми се иска да помислиш върху това: Вярата е да бъдеш добронамерен без да очакваш същото в замяна, да даваш без да получаваш и да обичаш понякога без да си обичан. От това вярата и любовта не трябва да отслабват, а напротив- да се каляват! И изпълнена с надежда ти казвам, че един ден ще ти се въздаде за тях- може би още в този живот. Търпение и упование, приятелю! Поздравявам те за прекрасното произведение!
  • Поздравления!
  • Прекрасно и силно!!!
  • !!!
  • "Сърцето без любов,
    прилича на храм без Бог.
    Усетят ли, че вътре няма никой,
    ще почнат да разграбват."
    Левчев

    Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Хареса ми.
Propuestas
: ??:??