3.12.2014 г., 12:50 ч.
Вярвах...
Боже! Нима и тъгата забравих!?
Дето ме топлеше в мъртвите дни.
Май и ръцете си в кал овъргалях,
вместо със тях да докосвам води.
Вярата! Вярвах, че има пътека.
Търсех по нея от тебе следи.
Вярвах, че имам Съдба - за утеха...
Само че с тебе не сме май сами.
Глутница! Глутница пуснахме в храма,
давахме вино и хляб - да яде.
Вярвахме в хора, които накрая
кротко отлитаха с наш'те криле.
Нямам надежда, че пак ще останем
в храма на тихата, стара любов.
Толкова хора окрадоха храма...
Толкова много ме пазят от теб.
© Валдемар Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах!
-
Страхотен!
-
Една перушинка винаги ще имаш от мен, за новите, пък били те и безкрили полети
Тук препрепрочитах.
:* -
Харесах и го оценявам, Валдемар!
Изплакано стихо!Поздравление от мен и хубав ден! -
Стихотворението ти е живо и оригинално, но ми се иска да помислиш върху това: Вярата е да бъдеш добронамерен без да очакваш същото в замяна, да даваш без да получаваш и да обичаш понякога без да си обичан. От това вярата и любовта не трябва да отслабват, а напротив- да се каляват! И изпълнена с надежда ти казвам, че един ден ще ти се въздаде за тях- може би още в този живот. Търпение и упование, приятелю! Поздравявам те за прекрасното произведение!
-
Поздравления!
-
Прекрасно и силно!!!
-
!!!
-
"Сърцето без любов,
прилича на храм без Бог.
Усетят ли, че вътре няма никой,
ще почнат да разграбват."
Левчев
Много ми хареса! -
Харесах!
-
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
