Боже! Нима и тъгата забравих!?
Дето ме топлеше в мъртвите дни.
Май и ръцете си в кал овъргалях,
вместо със тях да докосвам води.
Вярата! Вярвах, че има пътека.
Търсех по нея от тебе следи.
Вярвах, че имам Съдба - за утеха...
Само че с тебе не сме май сами.
Глутница! Глутница пуснахме в храма,
давахме вино и хляб - да яде.
Вярвахме в хора, които накрая
кротко отлитаха с наш'те криле. ...