Вярвах...

Poetry

1.1K 0 11

Боже! Нима и тъгата забравих!?

Дето ме топлеше в мъртвите дни.

Май и ръцете си в кал овъргалях,

вместо със тях да докосвам води.

Вярата! Вярвах, че има пътека.

Търсех по нея от тебе следи.

Вярвах, че имам Съдба - за утеха...

Само че с тебе не сме май сами.

Глутница! Глутница пуснахме в храма,

давахме вино и хляб - да яде.

Вярвахме в хора, които накрая

кротко отлитаха с наш'те криле.

Нямам надежда, че пак ще останем

в храма на тихата, стара любов.

Толкова хора окрадоха храма...

Толкова много ме пазят от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Харесах!

2014-12-04T21:44:52+02:00
silvina84 (Силвия Йорданова)

Страхотен!

2014-12-04T14:51:17+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Една перушинка винаги ще имаш от мен, за новите, пък били те и безкрили полети
Тук препрепрочитах.
:*

2014-12-04T14:25:10+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах и го оценявам, Валдемар!
Изплакано стихо!Поздравление от мен и хубав ден!

2014-12-04T13:53:11+02:00
poem_lady (Фери)

Стихотворението ти е живо и оригинално, но ми се иска да помислиш върху това: Вярата е да бъдеш добронамерен без да очакваш същото в замяна, да даваш без да получаваш и да обичаш понякога без да си обичан. От това вярата и любовта не трябва да отслабват, а напротив- да се каляват! И изпълнена с надежда ти казвам, че един ден ще ти се въздаде за тях- може би още в този живот. Търпение и упование, приятелю! Поздравявам те за прекрасното произведение!

2014-12-04T13:15:45+02:00