10 jun 2005, 23:55

Вярвах ти

  Poesía
1.3K 0 1
Появи се случайно в моите дни.
Първо се вгледах в твоите очи.
Без покана сърцето ми превзе.
Бях наивна като малко дете.

Вярвах във всичко,в тебе дори.
Хванах се лесно на твойте лъжи,
но аз те обичам,даже и днес,
макар да погубвам своята чест.

Още се питам с какво ме плени.
Защо си още в мойте мечти.
Питам се,но отговор няма.
Твоя е мойта обич голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е но според мен в првият стих е по добре като мъничко дете да бъде не зная според мен по има ритъм така иначе е мн хубаво

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...