Jun 10, 2005, 11:55 PM

Вярвах ти

  Poetry
1.3K 0 1
Появи се случайно в моите дни.
Първо се вгледах в твоите очи.
Без покана сърцето ми превзе.
Бях наивна като малко дете.

Вярвах във всичко,в тебе дори.
Хванах се лесно на твойте лъжи,
но аз те обичам,даже и днес,
макар да погубвам своята чест.

Още се питам с какво ме плени.
Защо си още в мойте мечти.
Питам се,но отговор няма.
Твоя е мойта обич голяма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво е но според мен в првият стих е по добре като мъничко дете да бъде не зная според мен по има ритъм така иначе е мн хубаво

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....