2 feb 2008, 8:30

Вярвaх ти  

  Poesía » De amor
1007 0 3
 

Аз бях до теб, когато беше сам,

когато нямаше кой да те обича.

Вярвах сляпо в твойте думи,

които после ме пронизваха като куршуми.

 

Вярвах ти, когато казваше, че ме обичаш.

Вярвах ти, когато тези думи изричаше.

И чувствата трупаха се в мен,

а с тях и надеждите, растящи всеки ден.

 

Мислех си, че ти си моята, а аз - твоята любов.

Бях сляпа и обезумяла,

вярвах във една лъжа.

 

Сега очите си отворих

и видях , че не е розов светът.

Много жестоко нарани ме,

но предпочитам да бъда сама.

 

Сама, но здраво на земята,

сама - чакаща светлината.

Сега, мили, си върви...

забрави  за онези дни,

когато имеше кого да лъжеш.

 

Сега върви и остави ме,

забравен  веч от мен си ти.

Върви в света огромен и щастие търси!

Обичах те, но... вече ненужен си, уви!

               

                    Бъди щастлив!!!

© Люби Бурдева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение написано с много емоция има много смисъл в него продължавай в същия дух
  • Вярвай!!!
  • Вземи сега един ароматизиран,цветен лист за писмасъщо нашарен плик."Копни" всичко написано там и го прати,за когото е предназначено
Propuestas
: ??:??