Вярвaх ти
Аз бях до теб, когато беше сам,
когато нямаше кой да те обича.
Вярвах сляпо в твойте думи,
които после ме пронизваха като куршуми.
Вярвах ти, когато казваше, че ме обичаш.
Вярвах ти, когато тези думи изричаше.
И чувствата трупаха се в мен,
а с тях и надеждите, растящи всеки ден.
Мислех си, че ти си моята, а аз - твоята любов.
Бях сляпа и обезумяла,
вярвах във една лъжа.
Сега очите си отворих
и видях , че не е розов светът.
Много жестоко нарани ме,
но предпочитам да бъда сама.
Сама, но здраво на земята,
сама - чакаща светлината.
Сега, мили, си върви...
забрави за онези дни,
когато имеше кого да лъжеш.
Сега върви и остави ме,
забравен веч от мен си ти.
Върви в света огромен и щастие търси!
Обичах те, но... вече ненужен си, уви!
Бъди щастлив!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люби Бурдева Всички права запазени
също нашарен плик."Копни" всичко написано там и го прати,за когото е предназначено