7 oct 2014, 23:58  

Вярвам

886 0 0

Студ бавно сковава земята.

Листата изгарят в дъха на своя живот.

Душите им отлитат с крилете на вятъра в бездната на нощта.

 

Мъглата узряла изпива от лапи следи,

Краката на кучетата уморени потъват в Луна,  

Която възвили са бесни във песни с горящи гърла.  

 

Богиньо, кажи -

нали слънце отново ще свети?

Нали ден ще изгрее и пак ще блести?

 

Плуваме бавно в орбити - приземени планети.

Паднали ангели сред морето на времето и пространството ни е оплело,

А чайка откъсва кокардите на нашите хищни, моряшки фурашки …

 

Мислиш, вярвам, че някъде днеска е утро?

Че във някоя скучна далечна страна, пияните са изгонени от храма на суетата,

И се скитат в канавките стиснали дългокраки мамули с човешки лица?… 

 

А сред сланата на двора,

Пее Щуреца.

Удивително,

Живо.  

Вярвам!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боромир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...