7 окт. 2014 г., 23:58  

Вярвам

888 0 0

Студ бавно сковава земята.

Листата изгарят в дъха на своя живот.

Душите им отлитат с крилете на вятъра в бездната на нощта.

 

Мъглата узряла изпива от лапи следи,

Краката на кучетата уморени потъват в Луна,  

Която възвили са бесни във песни с горящи гърла.  

 

Богиньо, кажи -

нали слънце отново ще свети?

Нали ден ще изгрее и пак ще блести?

 

Плуваме бавно в орбити - приземени планети.

Паднали ангели сред морето на времето и пространството ни е оплело,

А чайка откъсва кокардите на нашите хищни, моряшки фурашки …

 

Мислиш, вярвам, че някъде днеска е утро?

Че във някоя скучна далечна страна, пияните са изгонени от храма на суетата,

И се скитат в канавките стиснали дългокраки мамули с човешки лица?… 

 

А сред сланата на двора,

Пее Щуреца.

Удивително,

Живо.  

Вярвам!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боромир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...