Защо ли някога те срещнах?

С надежди, пълни с упование.

Защо ли? Питам се сега.

Разбит, обезверен и разгневен.

Напразно вярвал съм, мечтал!

Изглежда лъгал съм се в теб.

Живяла с толкова мъже,

покой и пристан не нашла.

Заблудена! Изпепелена!

Измамена! Измамна!

Това е твоят път и орисия.

Карма казват! Съдба!

Не! Прост измамната  жена.

Но аз знам, че някога ще срещна

отново истинска жена.

Знам!  Защото вярвам в женската душа.

Защото вярвам в любов!