Вярвам в женската душа
Вявам в женската душа
Защо ли някога те срещнах?
С надежди, пълни с упование.
Защо ли? Питам се сега.
Разбит, обезверен и разгневен.
Напразно вярвал съм, мечтал!
Изглежда лъгал съм се в теб.
Живяла с толкова мъже,
покой и пристан не нашла.
Заблудена! Изпепелена!
Измамена! Измамна!
Това е твоят път и орисия.
Карма казват! Съдба!
Не! Прост измамната жена.
Но аз знам, че някога ще срещна
отново истинска жена.
Знам! Защото вярвам в женската душа.
Защото вярвам в любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
