17 sept 2019, 7:48

Вярваш ли

  Poesía » Civil
656 0 0

 

Ти вярваш ли, че животът е чудо,
което от нас е неоценено?
Дните тичат в часовника лудо,
а времето заедно е споделено.

 

Когато се сърдиш, стрелките не спират,
а щом ме обичаш, светът е красив.
Сърцето ми пулса ти бързо намира,
и любовта ти ме прави щастлив.

 

И животът е чудо, щом си до мен,
а чудесата се пазят, дълбоко в душата.
Сигурно вярваш, че всеки мой ден,
написал е спомен по пътя нататък.

 

 

Явор Перфанов
16.09.2019 г.
Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...