Вярващ човек

25 abr 2014, 22:25

Poesía

437 0 1

Всички стари кумири

грабна мътен потоп.

Светлината извира

в тънък слънчев вързоп –

още носи надежда

и оставя следа.

Уморено навежда

мокро чело денят.

Вечерта пак е тиха.

Непрестанно вали.

Дъждове заличиха

много спомени, дни...

А нощта ги прибира

в своя тъмен ковчег,

в който Ной не умира–

вярващ в Бога човек.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.