Душата ми превърна във пустиня!
Сърцето ми на въглен изгори!
Любовта ти беше милостиня
подхвърлена за няколко пари!
Повярвах аз на думите красиви,
повярвах на очите ти дори!
Желаех двамата да сме щастливи,
но ти мечтите просто разруши!
Не съжалявам! Писано така е
със тебе ние да се разделим!
Дали е по-добре? Та кой ли знае?
Вината нека с теб да поделим!
И после всеки своя път ще хване,
а накъде съдбата ще реши!
Единствено сълзите ще останат
в излъганите, вярващи очи!
И пепел от изминалото време,
студена жар от миналите дни!
Та кой ли спомените ще отнеме
от влюбените, вярващи души!
13.10.2023 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados