Вятъpът
Вятърът
Топли пръсти вятърът разтвори
и косите ми разпръсна.
На ухото тихо ми говори,
за миг от всичко ме откъсна.
Забравих, че съм гола, че съм боса.
забравих, че съм гладна, че съм жадна.
Забравих мъж ли съм, жена ли.
Може би дете съм? Но едва ли!
Усещам само топлата му ласка
как кожата ми нежно гали.
Любовник без лице, без маска.
Страст без връзки и скандали.
Вятърът повя листата,
разпръсна цветен аромат.
Пак ми разпиля косата
моят стар добър познат.
24.04.2013
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иванка Неделчева Todos los derechos reservados
