Вятъpът
Вятърът
Топли пръсти вятърът разтвори
и косите ми разпръсна.
На ухото тихо ми говори,
за миг от всичко ме откъсна.
Забравих, че съм гола, че съм боса.
забравих, че съм гладна, че съм жадна.
Забравих мъж ли съм, жена ли.
Може би дете съм? Но едва ли!
Усещам само топлата му ласка
как кожата ми нежно гали.
Любовник без лице, без маска.
Страст без връзки и скандали.
Вятърът повя листата,
разпръсна цветен аромат.
Пак ми разпиля косата
моят стар добър познат.
24.04.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Неделчева Все права защищены
