24 dic 2008, 10:21

Вятър

  Poesía » Otra
1.3K 0 1

Студът обвил е прозорците на стария ми дом,
вятърът сякаш чука на външната врата,
иска да влезна вътре дори да е с взлом
и да разбие студът моята душевна красота!

Как да му позволя, когато красотата си ми ти,
как да му позволя от мен той да те отдалечи,
как да му позволя, когато знам, че ще ме боли,
ще боли, защото вече няма да виждам твоите очи!

Боря се с него с всичката си сила,
той няма да спре да се бори срещу мен,
но докато си с мен, силата няма да е унила
и няма да спра да се боря нито един ден!

Бъди с мен и помогни ми да не спра в своя бяг,
да се надбягвам срещу всичко отдалечаващо мен от теб,
аз и ти намерихме своя толкова търсен бряг
и животът ни е вече е по-сладък и от мед!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...